През последните години се наблюдава проблем свързан с нарастващото  безрарзличие на човека към самия себе си. В основата му е фактът, че чувството за значителност и уникалност на индивида е загубено. Хората са се превърнали в инструменти на цели извън себе си, преживяват и третират себе си като стока, а собствените им сили са се отчуждили от тях. Те са се превърнали във вещи. Не се доверяват на собствените си сили, не хранят вяра в човека, нито в самите себе си. Хората са загубили съвестта си в хуманистичен смисъл, тъй като не се осмеляват да се доверят на своите съждения. Човечеството се превръща в стадо, което вярва, че пътят който следва, трябва да води към някаква цел, тъй като виждат, че и другите вървят по същия път. Стоят на тъмно и сдържат своята смелост, защото разбират, че всички други постъпват като тях. Пълноценният човек знае, че да бъдеш жив, означава да бъдеш продуктивен, да използваш своите способности не за някаква цел, която превъзхожда човека, а за самия себе си, да придадеш смисъл на своето съществуване. Докато човекът вярва, че неговият идеал и цел са извън него, че се намират в миналото или бъдещето, той ще излиза  извън себе си и ще търси осъществяване там, където то не може да бъде намерено. Решенията и отговорите, които ще взима ще бъдат във всяка друга точка, освен в единствената, където те могат да бъдат намерени – в самия себе си.
       Това е една от основните причини съвременният човек да изпитва все по-засилваща се тревожност и натрупващ се с времето стрес. Разбира се, че има редица други фактори, които предизвикват пристъпи на паника, фобии или мании, но стресът е този, който играе ключова роля. В двадесет и първи век, хората изпитват по-голям стрес, отколкото когато и да било в човешката история, и именно този стрес обяснява по-голямата честота на тревожните разстройства.  Има два основни фактора, които обуславят по-високото ниво на стрес.
    Първо, околната среда и общественият ред през последните 30 години са се променили повече, отколкото през предишните 300 години. Ускореният ритъм на съвременното общество и повишената скорост на технологичните промени не осигуряват на хората необходимото време за приспособяването им към тези промени. Освен това липсват последователни, външни наложени стандарти и ценности (традиционно предписвани от обществото и религията). Изправени пред множество несъвместими светогледи и стандарти, представяни от медиите, хората трябва да поемат отговорността сами, да намират смисъла и да създават моралния ред. Освен това външни фактори като икономическа непредсказуемост и ускореният упадък на глобалната околна среда правят много хора неспокойни и несигурни в бъдещето. Загубата на изконни човешки ценности, объркаността и несигурността относно смисъла и посоката на живота пораждат усещането, че „няма къде да отидеш” или, че си „впримчен” в живота си. Много хора усещат, че им липсва нещо, за да бъдат автентични и страдат. Усещат сякаш няколко личности живеят в тях, но без връзка помежду им. Чувстват, че им липсва цялостност, защото от това зависят вътрешната хармония и свобода. Но за да постигне тази цялостност, е нужно човек да се промени. За да се промени, необходимо и да вижда проблемите си, и да иска да ги реши, защото вече осъзнати, те нямат никаква разрушителна сила.
       Съвременните психотерапевти и психоконсултанти изтъкват, че за щастието на човека огромно значение има единството между тяло и психика. Те непрекъснато си взаимодействат и предават своите характеристики на външния свят. Когато има дисхармония между тях, идва болестта, като защитна реакция на организма. Именно тук психологията и психотерапията се явяват начин за разбиране и справяне с причините за проблемите и страданието. Смисълът на психотерапията е човек да се опознае – без страх, честно и с любов, за да стане промяната възможна.  За да е здрав и щастлив човек, е необходима хармония на личността му. Хармонията идва от реда, а той - от равновесието. В преоткриването на равновесието, истината, щастието, в търсене на истинското човешко същество,  съвременната психология и психотерапия са училище за самочувствие и душевно спокойствие.
      В модерната психология се наблюдава тенденция насочена към едно интегрално и интердисциплинарно познание. Холистичното направление в съвременната научна психология обхваща в парадигмата и практиката си цялата тоталност на човешкото същество и интегрира в теорията и терапията си не само всички психологически школи, но и значителна част от научни и философски учения.
   Една такава философия, която оказва силно влияние върху психологията и психотерапевтичните практики в цял свят е будизмът. Будизмът е древна източна религия, въпреки че я намират за по-различна от религия, в която няма бог, няма верую или догми, а основната и цел е развитие на осъзнатостта на човека и просветляването му.
     За Далай Лама будизмът е изключително изчистена традиция, усъвършенствана в продължение на 2500-те години на анализ и изследване на съзнанието, за да може то да преминава от едно състояние в друго по пътя към повече щастие. „Независимо дали вярвате или не в Будизма – казва Далай Лама – може да използвате неговите утвърдени от времето техники, за да контролирате съзнателно емоционалното си състояние”.
       Будизмът както и психотерапията имат за основа и цел постигането на градивна личностова промяна и начин на живот, който дава на индивида духовно, емоционално и поведенческо удовлетворение. И двете направления считат, че човешкият живот е изключитела „божествена” ценност и само в него можеш да постигнеш зрялост, творческо развитие и цялост. Основна цел и при двете направления е избягване на страданието, което е породено от невежеството. Незнанието поражда желания, които от своя страна създават привързаност към живи или материални обекти, форми, емоции, действия и цели. Когато създадениете от човек ценности се променят, разрушат или трансформират, включително смъртта, която разрушава живота настъпва страдание. Според будизма единственото възможно решение за преодоляване на страданието е излизане вън от цикъла на земната промяна. Основната цел е полагане и развиване на Не-Его цели и приемане на „благородната истина”, че човек и собствената индивидуалност е част от цикличната промяна на живота и смъртта. Оттук като най-важно за човешкия живот е постигането на просветление чрез практикуване на умения, за преодоляване на земната цикличност и преминаването и в състоянието на нирвана извън пределите на земния живот. Благородната истина е, че когато човек успее да слее своето страдание в състрадание към всички чувстващи същества и да ги разтвори в любовта ще постигне просветление и освобождаване от страданието, за себе си и в голяма степен и за другите. Преодоляването на  психичното, емоционално и физическо страдание в психотерапията става чрез прилагане на психотерапевтични техники, развиване на умения за адаптивна оценка на света, събитията и Аза. В психотерапията емпатията и състраданието са част от начините за облекчаване на психичното напрежение и болка при клиента. Основната цел е избягване на страданието и постигане на по-високо ниво на функциониране. Личността и постиженията на човешкия ум са основен смисъл на живота. Любовта, състраданието и емпатията са средствата чрез които клиентът ще усети своята значимост и ще пожелае да се освободи от това страдание.
    Будистката практика поставя в основата на всички практики преодоляване на невежеството и развитието на реално усещане за взаимовръзка с другите. От тук целеполагането и цялата индивидуална дейност се насочва към другите. Постигане на разбиране и преживяване на състрадание и любов към всички е основа на практиките. Само при тази позиция може да се постигне баланс и емоционална полза. Само интегрираният Аз в социалната група на човешкия род преживява опора и поддържа любовта като интензивна емоция. В будистката философия постигането на щастлив живот и преодоляването на страдание се осъществява като се държи „средния път”, който се изразява в умерен начин на живот, нравствено поведение и приемане на цикличността /загуби, здраве/болест, живот/смърт.
        Будисткото учение разглежда вниманието и емоциите като умения, които могат да бъдат заучавани, докато доскоро психолозите смятаха, че тези компоненти са фиксирани и непроменяеми. Будизмът използва ума, за да контролира емоциите така като и когнитивно-поведенческата терапия счита, че виновно за нашите невротични състояния е погрешното мислене.
    Будистката филосфия и практика са интегрирани предимно в социалния и културов контекст на Изтока, те се поддържат от будистките традиции на образен, песенен и танцов език, който запазва архаичния си вид и непрекъснато се имплантира в светогледа и начина на живот на своите социални общности. Така знанията и практическия опит се ползват предимно в битовия живот. Тези знания са свързани със философското разбиране за земния  живот (самсара), смъртта, функционирането на Вселената. Будистката практика има свои различни школи и методи на въздействие, но основните индивидуални и интровертни практики са: медитация за постигане на „Еднопосочен, буден и спокоен ум” (Шамата) и „Осъзнато съзерцание” или да виждаш нещата каквито са”( Випасана).
       Будизмът използва интелигентността, за да контролира емоциите. Чрез медативни практики, осъзнаването може да бъде заучено и фиксирано върху съдържанието на ума, наблюдаващ това, което се случва. Тези техники интересуват все повече психолозите и психотерапевтите, които гледат на депресията като на лична грешка в управлението на емоциите, а не като външно-обусловено заболяване. Погледнато от този ъгъл вниманието е хванато от негативни събития, а след това установява нещо като верижна реакция на негативни емоции, мисли, поведение, които имат собствена честота и интензивност. Техниките за осъзнаване позволяват култивиране на самоконтрол. Те позволяват на хората да разкъсат негативния емоционален кръг от реакции и да му премахнат безнадежността и отчаянието, до които води то. Чрез фокусиране на съзнанието е възможно да се наблюдава средата, да се разпознаят негативните стимули и да се въздейства върху тях в момента, в който са осъзнати. Докато фокусирането на вниманието, както го познават традиционните психолози, може да бъде изтощителна умствена работа, начина, по който го практикуват будистите, става в действителност приятно, отпускащо занимание, което не изисква усилия.
  Основните техники и будистки практики използвани в психотерапията са релаксация и медитация. Релаксацията и мисловните анализи са начин за преодоляване на психичното и телесно напрежение. Релаксацията се провежда в два основни варианта: Прогресивна мускулна релаксация и автогенен тренинг, които подобряват телесния баланс и намаляват симтомите на телесно и психично напрежение. Когато бъдат устойчиво усвоени от индивида, те много бързо му помагат в ежедневието да облекчава напрежението от стреса и да поддържат продължително време психо-соматичния баланс. Така релаксацията става почивка за тялото и психиката и отдръпване от проблема. След това се постига по-добра мобилизирана концентрация на вниманието върху конкретни задачи за коригиране на изкривяванията в мисловния процес и мотивацията на поведение.
       В будистката практика медитацията е основна техника. Чрез нея се постига състояние на спокойна концентрация на ума в будност и висока активност на психичната енергия ( в будистката философия ума е едновременно емоционално, интелектуално, интуитивно, несъзнавано цялостно психично преживяване). Има много техники чрез които се постига това състояние на цялостна психична дейност при човека. Техниката може да се практикува в специална поза, като повтарящи се упражнения. Може да бъде провеждана след постигане на основни умения по време на ежедневните дейности, за кратко време или на втори план. „Шамата медитация” чрез която се постига „еднопосочен спокоен Ум” използва човешкото дишане, като основна практика. Практикува се обикновено в седнала поза с кръстосани крака и ръце, притворени очи и съсредоточаване на ума в точка над носа и проследяване на дишането. Времетраенето е от 30 минути до един час дни наред, като постепенно се изоставят мисли, спомени, емоции, като концентрацията е единствено върху един обект, опирайки се на дишането. При продължително трениране на ума в медитативно състояние на „спокойния ум” се освобождава огромно количество психична енергия, която обикновено се използва при преживяване на многостранни проблеми или защитно поведение. Тази техника превръща Ума в „психичен инструмент”, с който после човек може да се изследва вътрешния си психичен свят или външната реалност, да анализира спомени от миналото или бъдещи планирания от позицията на осъзнато съзерцание. Така с тренирания в медитацията спокоен ум човек не се отдръпва от проблема, а успява да навлезе по-дълбоко в него и да го разреши по-конструктивно. Чрез медитицаията „спокоен ум” човек проследява в дълбочина последиците от всяко действие, прави оценка на взаимовръзките между противоположностите в конфликтите, психичните феномени, като агресията и любовта, живота и смъртта, ползата и загубата, индивида и групата, земята и вселената. Будистката практика дава опита за анализ и преоценка от по-високото ниво, зад пределите на Аза.
       Чрез медитивната практика в психотерапията се цели постигането на сериозна мотивация за решаване на проблеми и волево усилие за промяна. В терапията вниманието на терапевта е съсредоточено изцяло върху клиента, неговите проблеми, емоционални преживявания и преодоляване на симптомите на дезадаптивно поведение и дисфункционални нарушения на мисленето. В процеса на собствения си опит терапевтът изгражда нагласа за отстояване на етичните и хуманни принципи в професията и собствения си живот.
      По време на медитация практикуващият се стреми към придобиване и съхраняване на еднопосочен и спокоен ум. За постигане на по-високи нива на концентрация на ума е необходимо да се спазва дисциплина и придържане към правилата както в практиката, така и в ежедневните действия. „Кадампа” е медитивна практика състояща се от седем етапа на обучение на ума. Тук правилата служат за преформулиране в най-дълбоките нива на ума на всички невежествени и автоматични унаследени представи и концепции, с  които предизивкват смущенията и объркването у средностатистическия човек. Там не просто се тренира ума, а се предлагат най-успешните, доказани с хиляди години от много практики когнитивни модели на мислене, поведение и реч. При този модел първите четири етапа се придобиват знания за Вселената, принципите на земен живот на всички чувстващи същества и след това постигнатите в медитация промени се интегрират в цялостното поведение. Постигнатата промяна в начина на мислене и живот при практикуващите системна медитация е може би най-сериозното доказателство и постижение към този момент на източните школи. По време на медитация обикновено се използват техники за дишане, при които човек се фокусира върху дишането и оставя всички негативни стимули просто да преминават, вместо да стоят в оперативната памет, при което, мислейки за тях, се усилва негативното им въздействие. Медитацията е начин да се отучим от саморазрушителното поведение, което някак си сме придобили чрез катастрофалните си мисли, реакции и негативни преживявания.  Важен аспект от развиването на способността да наблюдаваш ума си е внасянето в наблюдението на състрадание. Обикновено не е достатъчно да се наблюдават само реактивните мисли и чувства. Да се внесе състрадание и сърце в самонаблюдението означава да се сключи мир със себе си. Състраданието е начинът, човек да премине от осъждане, критичност и дори презрение към толерантност, приемане и любов. Състраданието зависи от това да приемате безусловно себе си и останалата част от света – нагласа, която може да бъде култивирана чрез практикуването на медитация.
    Напоследък доказателствата от ефективността на будистките техники, растат непрекъснато. Тяхното практикуване помага на човек да проясни възприятието за себе си и за живота си, позволява му по-добре да разграничава обективното от фантазията в различните ситуации. Въпреки това, считам, че техниките за медитация и релаксация остават една допълнителна стратегия, която може да се използва за по-добро справяне с тревожността, страха и безпокойството. Тези техники по никакъв начин не заместват останалите психологични и психотерапевтични методи използвани в съвременната психология.