Минават дните бързи, устремени

Към някакви невидими звезди

и идват нощи топли и студени

изпълнени с безброй надежди и тъги.

 

Годините отлитат като бели птици

с крилата си отнасят радостта

оставаме самотни голи жици

прегърнати единственно от старостта.

 

Една надежда гасне в мрака,

една любов умира в сън

и вече никой не ни чака

заглъхва бавно трепетния звън.

 

Сърцата ни се свиват от умора,

очите ни заспиват в самота.

Забравяме за неизвестното в простора

и сливаме се със сенките в нощта.

 

 

 

 

 

Ако снимката...е твоя, Гали...
Ако това, което пишеш е твое....
не допускай :
" Годините да отлитат... "
" Една надежда гасне в мрака.."