Алфред Адлер развива идеята за непълноценността или т.нар. „Комплекс за малоценност“. Емоцията, която най-често се свързва с Комплекса за малоценност е срамът. Срамът е чувството, което човек изпитва, когато неговите несъвършенства бъдат изложени на показ. Тогава той е готов на всичко, за да предотврати това чувство на срам.
Човек не забелязва веднага своето несъвършенство, но го усеща вътре в себе си. Комплексът за малоценност не е така очевиден. Със сигурност е един от най-често срещаните комплекси, но често е труден за откриване. Тъй като този въображаем дефицит е вътрешен – незабележим -  човек страда още повече от ужаса да не се разкрие.

Комплексът за малоценност прави някои хора уязвими във връзките си с другите. Другите имат власт да нараняват комплексирания човек. Той не умее да се предпазва или защитава. Има хора, които са в другата крайност. Те притежават качеството неуязвимост. Развиват толкова ефективно стила на контраатаката, че повечето хора не подозират колко уязвим този човек. Всъщност това са така наречените нарцисисти. Нарцисист е човек, в когото няма съпричастност, той обвинява другите за проблемите си и има силно развито чувство на право. Страдащите от комплекс за малоценност избягват чувството на несъвършенство, защото той предизвиква в тях  болезнено преживяване на самоомраза и срам. Без да го осъзнават, хората се стремят да останат в неведение относно тези свои чувства на срам.

Комплексът за малоценност произхожда от чувството на липса на обич или липсата на уважение като дете. Родителите, които провокират чувството за непълноценност обикновено са наказващи и критикуващи. Несъвършенството често се формира при сравняване с предпочитан брат или сестра.

Много е важно да се разбере, че комплексът за малоценност не е винаги базиран върху реален дефект. Решаващ фактор не е наличието на дефицит, а по-скоро как родителите и другите членове на семейството ви карат да се чувствате. Ако сте били обичани, ценени и уважавани от вашето семейство – без значение какви са вашите слаби и силни черти – вие почти сигурно не бихте се чувствали безполезни, засрамени или дефектни.

 

Как да разпознаем комплекса за малоценност?

 
 

·        Хората с комплекс за малоценност:

•   Стават много критични към своите партньори след като се почувстват приети и романтичните чувства отминават. След това започват да действат по един и критичен и изискващ начин.
•   Крият своята същност така, че партньорът им никога да не ги опознае.
•    Стават ревниви и властни към партньора си;
•     Постоянно се сравняват с другите хора по неблагоприятен начин и чувстват завист и неадекватност.
•    Постоянно се нуждаят от уверяване, че още ги ценят.   
•    Позволяват на партньора си да ги унижава, критикува и да се отнася зле с тях.
•   Трудно приемат справедливи критики; стават обидчиви или враждебни.
•   Изключително критични са към децата си.
•   Чувстват се като самозванци, когато постигнат успех и са крайно притеснени, че няма да могат да поддържат този успех.
•    Обезверяват се или дълбоко се депресират, когато имат спънки в развитието на кариерата или отхвърляне в личния живот.
•        Изключително са нервни, когато говорят пред публика.

 Как да промените комплекса за малоценност?

•  Избройте признаците, които показват, че може би се справяте с комплекса за малоценност чрез бягство или контраатака и се опитайте да прекратите това поведение.
•  Контролирайте и наблюдавайте вашите чувства на несъвършенство или срам.
•  Направете списък на мъжете/ жените, които са ви привличали  най-много и тези, които са ви привличали най-малко.
•  Направете списък на недостатъците и предимствата ви като дете и юноша и списък на настоящите ви недостатъци и предимства.
•  Преценете сериозността на настоящите ви недостатъци.
•  Предприемете действия, чрез които да промените тези недостатъци.
•  Опитайте се да сте по-искрени и истински в личните си отношения с близките.
•  Приемете любовта на хората около вас.
•  Спрете да позволявате на хората да се отнасят зле с вас.
•  Ако сте в такава връзка, където вие сте критикуващият партньор, опитайте се да спрете да унижавате партньора си. Направете същото и в другите си връзки.

Промяната на комплекса за малоценност включва постепенно подобрение в отношението ви към себе си, в това как се отнасяте към другите и как позволявате на другите да се отнасят към вас. Добре е да се знае, че това не е краткотраен проблем и работата със справянето му може да отнеме години, но накрая на пътя стои успехът. Постепенно ще осъзнаете, че несъвършенството е нещо, на което сте били научени, а не е нещо наследено и въплътено във вас. 

Полезно четиво и много интересен блог. Странно е, че не е по-популярен.
Хъм, мисля, че в миналото съм можела да отговоря утвърдително на повече от пунктовете, които говорят за наличие на комплекс за малоценност. Сега остава само нервността през публика, но то пък не съм имала случай да проверя дали е същата. Така или иначе, излиза, че самостоятелно съм се справила или... не е имало въобще комплекс за малоценност. Всъщност, като се замислих аз може съвсем погрешно да съм смятала, че имам такъв проблем.

Разгледах блога Ви набързо и прочетох статията Ви за психопатите. Да, те са интересни за филмиране, но много по-разпространена е групата на невротиците. Бихте ли написали нещо за тях?

Ваня, благодаря Ви за високата оценка! С удоволствие ще напиша нещо и за групата на невротиците.