Повечето хора смятат, че пристрастяването е свързано най-вече с наркотиците. Съществува дълъг списък с вещества, към които хората могат да развият зависимост. Това са алкохолът, стимулантите, опиатите, халюциногените, марихуаната, тютюнът и барбитуратите.

Пристрастяването се изразява в това, да се опита нещо, след което поведението на човека се променя с цел това усещане да се повтори отново и отново. След определено време се появява зависимостта. Тя представлява процес, който се развива постепенно и преминава през фазите на експериментиране, активно търсене и загуба на контрол върху приема на веществото.  Консумацията става постоянна и постепенно се увеличава, а пристрастеният не може да се откаже, въпреки че осъзнава колко скъп, опасен за здравето и дори незаконен е неговият навик. Процесът е изключително сложен и включва биологични, психологични и социални фактори.

Личността склонна към пристрастяване притежава определени уязвими черти на характера. Някои психиатри смятат, че хората, склонни да поемат рискове, и тези с психични смущения, са по-склонни към развитието на зависимости. Терапевтите посочват и факта, че пристрастените и зависими хора използват веществата или за да компенсират проблемите си, или за да се справят с тях. Приемът на субстанции може да има за цел притъпяването на някакви силни чувства, справянето с болезнени емоционални състояния или с някакъв вътрешен конфликт. Той може да потисне самотата или да компенсира липсата на удовлетворителни взаимоотношения с околните. Пристрастените усещат, че не са способни да кажат или да направят каквото и да било, ако не се намират под наркотично въздействие, затова след определено време ефективното им социално присъствие става зависимо от даденото вещество.

Пристрастеността се предава в семейството. Поради това при децата на алкохолици вероятността да станат такива е четири пъти по-голяма, отколкото в останалите случаи. Редица проучвания ясно доказват, че злоупотребата с вещества има своите генетични определения.

Как да разпознаем зависимостта?

Основните критерии, по които можем да разпознаем зависимостта са:

·        Силно желание за приемане на психоактивни вещества;

·        Абстинентно състояние след прекратяване на приема;

·        Повишен толеранс;

·        Промяна в начина на живот, при което употребата на веществото придобива много по-висок приоритет.

Двете най-често обсъждани зависимости са тютюнопушенето и употребата на алкохол. По-долу давам пример със зависимостта към тютюнопушене, като представям накратко причините за неговото трудно преодоляване.

Никотинът е много силен стимулант. Той увеличава обема на сърдечните удари и кръвното налягане, намалява телесната температура, променя хормоните, отделяни от хипофизата и освобождава адреналин. Отделянето на допамин в мозъка води до засилване на зависимостта. Друга важна причина за поддържане на зависимостта са неприятните последствия при отказване, като безпокойство, главоболие, раздразнителност и безсъние. Спирането на пушенето има мигновени и същевременно дълготрайни ефекти. Много хора се опитват да намалят и откажат пушенето. Пристрастените опитват всякакви методи за отказване, като никотинови лепенки и дъвки, психотерапия и хипноза, или просто залагат на силата на волята си. Но понеже нуждата от една цигара е следствие от множество фактори – обинятелни, социални и психологически – за голяма част от пушачите отказването от навика се оказва невъзможно.