Алкохолизмът е бедствие с голяма обществена значимост. Определенията и гледните точки за него са много. В общи линии става дума за злоупотреба с алкохол и за зависимост от алкохолните напитки, водеща към психични и соматични разстройства (физиологични състояния, възникващи в резултат на психологичен конфликт).

Има разни мнения: че алкохолизмът е обсесия, че е вредна привичка, някои авторитети твърдят, че е отклонено поведение, а други го считат за болест, за зависимост и т.н.

У нас и в редица други страни (Русия, Сърбия, Полша, Украйна и др.), алкохолът като способ за саморазрушение на личността заема първо място. В този смисъл той представлява индивидуален, семеен и социален проблем.

Има разни мнения: че алкохолизмът е обсесия, че е вредна привичка, някои авторитети твърдят, че е отклонено поведение, а други го считат за болест, за зависимост и т.н.

У нас и в редица други страни (Русия, Сърбия, Полша, Украйна и др.), алкохолът като способ за саморазрушение на личността заема първо място. В този смисъл той представлява индивидуален, семеен и социален проблем.

Съществува ясна и устойчива тенденция хората страдащи от алкохола, да се увеличават непрекъснато. Самата употреба на алкохол непрекъснато се „усъвършенства“ по най-различни покварени начини, например пиене на дестилати. У нас се налага напоследък и т.нар. гамбринизъм – опиване с прекомерни количества бира.

Обикновено хората имащи проблем с алкохола са с намалена поносимост по отношение на трудностите и препятствията в живота. Те трудно се справят или не могат да се справят  с тях. Алкохолиците често са с комплекси за малоценност. Склонни са към подчиняване и послушание. Много често се срещат алкохолици, които са с инфантилни характеристики на личността. Нерядко алкохолиците са с деформирани представи за действителността, кроят нереални планове, вършат странни неща и т.н. Много често са с хедонистичен (удоволствието им е единствената съществена ценност)  и безотговорен стил на поведение. Твърде често са и с определена интелектуална недостатъчност, въпреки че се срещат и алкохолици с висок природен интелект. Освен личностните характеристики трябва да се определят обстоятелствата, контекстът, на злоупотребата с алкохол за конкретния човек.

Обикновено семейството на алкохолика е с нисък образователен статус и слаба професионална квалификация. Нерядко произходът е малцинствен или от най-ниските слоеве на обществената пирамида, въпреки че има много алкохолици от богаташките среди. Характерни за семейните обстоятелства на алкохолиците са бедност, нисък стандарт на живот, безработици, асоциално поведение, престъпност и девиантно поведение. Семейната среда се отличава с чести скандали, домашно насилие, незаинтересованост от развитието и възпитанието на децата и др.

Има различни квалификации за видовете алкохолизъм. Една от тях е според степента на зависимост:

·             Алфа алкохолизъм или още битово пиянство– най-леката степен на злоупотреба с алкохол. Не е зависимост. Представлява усилено ползване на алкохол за изпитване на удоволствие и придобиване на психичен комфорт. Пие се по всякакъв повод, какъвто и да е той.

·             Бета алкохолизъм – Тук има периодична употреба. Пак няма зависимост, но има вече формирана привичка да се пие.

·             Гама алкохолизъм - налице е зависимост в психичен и физически смисъл. Липсва самоконтрол при пиене. Наблюдават се абстинентни прояви и соматични увреждания.

·             Делта алкохолизъм – Липсва контрол и съществува невъзможност от въздържане. Алкохоликът поддържа постоянна концентрация на алкохол в кръвта си, не се напива до безпаметност, но трябва постоянно да пие.

·             Епсилон алкохолизъм – най-тежката форма на алкохолна зависимост и е свързан със запойният пристъп, който се изразява в напрегнатост, гняв, мъка, тревожност и др., които могат да се неутрализират само с големи количества алкохол.

Преходът от злоупотреба към алкохолна болест е в наличието на абстинентен синдром, изразяващ се в напрегнатост, раздразнителност, безсъние, липса на апетит, преживяване на мъка и тъга, тремор, потене, сърдечни проблеми и др. алкохолната болест може да се очаква след няколко години злоупотреба с алкохол.

Едно от най-мощните средства за справяне със зависимостта от алкохол е психотерапията, но за да бъде тя успешна е необходимо да се определи за какъв алкохолизъм става дума, какви са причините той да е налице, какви са симптомите и как функционира тази личност в семейството и обществото. Най-често използваните ефективни психотерапевтични методи и практики за справяне с алкохолната зависимост са: метод на разумните доводи, метод на моралните аргументи, метод на духовните фактори, противодействие на базовите мотиви за пиене, поведенчески методи, групова терапия, семейна психотерапия, общество на анонимните алкохолици и др.

Накрая ви предлагам пет въпроса, които да ви замислят, имате ли зависимост от алкохола:

1.Сърдите ли се, ако някой ви попита защо пиете?

2.Изпитвате ли чувство за вина затова, че пиете?

3.Опитвали ли сте да се откажете от пиенето?

4.В течение на последния месец били ли сте сутрин махмурлия?

5.Имате ли сериозни оправдания за прекомерната употреба на алкохол?