Постинг
05.04.2011 19:53 -
Парадоксът на свободния избор
Автор: psychea
Категория: Тя и той
Прочетен: 4022 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2011 19:57
Прочетен: 4022 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 05.04.2011 19:57
Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса.
"Ние хората живеем чрез вземаните решения по стъпките на живота.
Когато човек прави своя избор какво решение да вземе, тогава той осъществява своята свобода и се чувства отговорен. „Свободата” като понятие изразява различни форми на независимост на човека от света, природата, обществото. Свободата не е просто факт от човешкия живот. Тя трябва да се защити и изстрада както в историята, така и в личния живот на всеки човек. Свободата винаги е свързана с въпроса за несвободата, принудата. Да бъдеш свободен най-напред означава да бъдеш освободен от принуда. Но големият въпрос е дали това изобщо е възможно, къде точно се корени принудата и как човек може да избира, при положение че принудата е неизбежна.
Въпросът за свободата винаги се е решавал с отговора на въпроса, какво е човекът. Освен инстинкт и тяло, той притежава и разум. Според Платон разумът е този, чрез който човек може да реализира свободата. Ако разумът избере духовното и умопостигаемото, тогава душата ще се чувства свободна. Когато, обаче избере телесното, тленното, тогава човекът попада под природните сконности на тялото и произтичащите от тях страсти, а това смущава разума, единственият носител на свободата: защото човек не е свободен да избира тялото си и винаги е „заробен” от неговите нужди. По този начин са мислили както християнските така и някои философи от Новото време. В този случай излиза, че единствената възможна свобода на човека е в избора – да избере доброто или лошото. Но не само тялото, а и душата ни дори умът имат естествената склонност да ни тласкат в посока, която не сме избрали сами. Всъщност се оказва, че проява на свободата може да има само там където нямаме никакво основание да избираме повече или по-малко една или друга посока на действие. Свободата е истинска и пълна само тогава, когато човек е способен да преодолее голямата принуда да избира, да е „длъжен” да избира, защото често – както при моралните дилеми – основанията за избора са равни. Освен това изборът може да не е между добро и зло, а между добро и по-добро. Но човек не може да престане да избира, защото тази възможност е закодирана в гените му още от неговите прародители – Адам и Ева, които са опитали плодовете на познанието на доброто и злото и с това са се лишили от безметежната свобода на райското блаженство. Познавайки доброто и злото и изгонени във физическия свят на принудата, те, както и всичките им потомци са принудени да избират. Но нима изборът не е свободен? Свободата на избора се постига във волята, в това, че човек иска да бъде свободен. Никой не желае да бъде мамен, несправедлив, да бъде низък и заслужаващ укор. Никой не желае да живее в скръб и страх, измъчван от завист и съжаление, без да осъществява стремежите си, отклонявайки се и пропадайки. Но човекът е обществено същество и не може да живее в самота. В това общество непрекъснато има сблъсък меджду добро и зло, добродетели и пороци. За да направи своя избор на човек му е необходимо общество, в което изборът се контролира от морал и закони. Общественият морал олицетворява доброто. Ето защо индивидуалният избор винаги е подчинен на обществените интереси и никога не е напълно свободен. Обикновено човек се подчинява на останалите хора, защото иска да бъде харесан и приет.. Общественият морал определя кое е правилно и кое не. Съобразявайки се с тези норми и изисквания хората са принудени да жертват свободния си избор в името на обществените интереси. Непрекъснатият избор между добро и зло до такава степен са обсебили човешкия живот, че ако в един момент няма какво да му пречи, човек се чувства объркан. Не може да реши за какво да употреби настъпилата свобода и да поеме съответната отговорност. Тогава той предпочита да избяга от възможността за абсолютна свобода, защото абсолютната свобода предполага абсолютна самота. По-добре вечно да бъде изправен пред избор на добро и зло, отколкото да се чувства напълно свободен.
Днес човешкият мозък живее в двадесет и първи век. Сърцето на повечето хора, обаче се намира още в каменната ера. Мнозинството от нашите съвременници не са достигнали зрелостта да бъдат независими, рационални и обективни. Не могат да разчитат на себе си, когато трябва да направят избор между това кое е добро и кое зло. Нуждаят се от идоли или авторитети на които разчитат да вземат решенията вместо тях. Зависимостта от другите при правенето на избор между правилно и неправилно ни отнема възможността да се чувстваме свободни. Но какво е човекът ако не се стреми към свободата си? Можем да го сравним със скъперник, който притежава изключителни богатства, но не се ползва от тях. Оставайки само с желанието, с искането да бъде свободен, не показва ли единствено слабост? За себе си съм осъзнал, че няма абсолютна свобода, че тя ще бъде ограничена, когато ще трябва да избирам, защото съм само един обикновен човек, когото яростната битка между доброто и злото го преследва още от малко дете. Аз обаче съм от хората, които се опитват да изберат първото и да се противопоставят на второто. По този начин се стремя да намеря опора в живота си и да се превърна в човек, който не се страхува да заяви независимостта и свободния си дух.
"Ние хората живеем чрез вземаните решения по стъпките на живота.
Когато човек прави своя избор какво решение да вземе, тогава той осъществява своята свобода и се чувства отговорен. „Свободата” като понятие изразява различни форми на независимост на човека от света, природата, обществото. Свободата не е просто факт от човешкия живот. Тя трябва да се защити и изстрада както в историята, така и в личния живот на всеки човек. Свободата винаги е свързана с въпроса за несвободата, принудата. Да бъдеш свободен най-напред означава да бъдеш освободен от принуда. Но големият въпрос е дали това изобщо е възможно, къде точно се корени принудата и как човек може да избира, при положение че принудата е неизбежна.
Въпросът за свободата винаги се е решавал с отговора на въпроса, какво е човекът. Освен инстинкт и тяло, той притежава и разум. Според Платон разумът е този, чрез който човек може да реализира свободата. Ако разумът избере духовното и умопостигаемото, тогава душата ще се чувства свободна. Когато, обаче избере телесното, тленното, тогава човекът попада под природните сконности на тялото и произтичащите от тях страсти, а това смущава разума, единственият носител на свободата: защото човек не е свободен да избира тялото си и винаги е „заробен” от неговите нужди. По този начин са мислили както християнските така и някои философи от Новото време. В този случай излиза, че единствената възможна свобода на човека е в избора – да избере доброто или лошото. Но не само тялото, а и душата ни дори умът имат естествената склонност да ни тласкат в посока, която не сме избрали сами. Всъщност се оказва, че проява на свободата може да има само там където нямаме никакво основание да избираме повече или по-малко една или друга посока на действие. Свободата е истинска и пълна само тогава, когато човек е способен да преодолее голямата принуда да избира, да е „длъжен” да избира, защото често – както при моралните дилеми – основанията за избора са равни. Освен това изборът може да не е между добро и зло, а между добро и по-добро. Но човек не може да престане да избира, защото тази възможност е закодирана в гените му още от неговите прародители – Адам и Ева, които са опитали плодовете на познанието на доброто и злото и с това са се лишили от безметежната свобода на райското блаженство. Познавайки доброто и злото и изгонени във физическия свят на принудата, те, както и всичките им потомци са принудени да избират. Но нима изборът не е свободен? Свободата на избора се постига във волята, в това, че човек иска да бъде свободен. Никой не желае да бъде мамен, несправедлив, да бъде низък и заслужаващ укор. Никой не желае да живее в скръб и страх, измъчван от завист и съжаление, без да осъществява стремежите си, отклонявайки се и пропадайки. Но човекът е обществено същество и не може да живее в самота. В това общество непрекъснато има сблъсък меджду добро и зло, добродетели и пороци. За да направи своя избор на човек му е необходимо общество, в което изборът се контролира от морал и закони. Общественият морал олицетворява доброто. Ето защо индивидуалният избор винаги е подчинен на обществените интереси и никога не е напълно свободен. Обикновено човек се подчинява на останалите хора, защото иска да бъде харесан и приет.. Общественият морал определя кое е правилно и кое не. Съобразявайки се с тези норми и изисквания хората са принудени да жертват свободния си избор в името на обществените интереси. Непрекъснатият избор между добро и зло до такава степен са обсебили човешкия живот, че ако в един момент няма какво да му пречи, човек се чувства объркан. Не може да реши за какво да употреби настъпилата свобода и да поеме съответната отговорност. Тогава той предпочита да избяга от възможността за абсолютна свобода, защото абсолютната свобода предполага абсолютна самота. По-добре вечно да бъде изправен пред избор на добро и зло, отколкото да се чувства напълно свободен.
Днес човешкият мозък живее в двадесет и първи век. Сърцето на повечето хора, обаче се намира още в каменната ера. Мнозинството от нашите съвременници не са достигнали зрелостта да бъдат независими, рационални и обективни. Не могат да разчитат на себе си, когато трябва да направят избор между това кое е добро и кое зло. Нуждаят се от идоли или авторитети на които разчитат да вземат решенията вместо тях. Зависимостта от другите при правенето на избор между правилно и неправилно ни отнема възможността да се чувстваме свободни. Но какво е човекът ако не се стреми към свободата си? Можем да го сравним със скъперник, който притежава изключителни богатства, но не се ползва от тях. Оставайки само с желанието, с искането да бъде свободен, не показва ли единствено слабост? За себе си съм осъзнал, че няма абсолютна свобода, че тя ще бъде ограничена, когато ще трябва да избирам, защото съм само един обикновен човек, когото яростната битка между доброто и злото го преследва още от малко дете. Аз обаче съм от хората, които се опитват да изберат първото и да се противопоставят на второто. По този начин се стремя да намеря опора в живота си и да се превърна в човек, който не се страхува да заяви независимостта и свободния си дух.
Търсене
