Двадесет и първи век е времето, в което хората живеят без световни войни и без масови човешки жертви. Живеем в глобализиращ се свят, в информационно общество, живеем във времето на Интернет.
  Във Интернет пред въображението няма прегради – липсват ограниченията поставени от социалната среда и материалния свят. Интернет се явява света с неограничени възможности. Много от младите хора вече предпочитат да задоволяват необходимостта си от общуване именно във виртуалното пространство, което се оказва леснодостъпно и безопасно място за експериментиране на поведенчески и комуникационни стратегии. В Интернет отделната личност може да се преживее в различни роли, които трудно може да си позволи в реалността. Много важна за психичното развитие на детето и юношата се оказва настройката с която то тръгва да общува в това пространство. Ако то избере Интернет за място в което да избяга, да се спаси от реалността ще изгуби възможността в истинския живот да се чувства свободно, да задава въпроси без да се притеснява, да се учи от другите без да изпитва чувство на малоценност, да бъде полезно на останалите, без от това да възникват взаимни задължения, да намира теми за размисъл, които да се реализират в реалния живот, да отстоява мнението си заради самото него, а не за да демонстрира лично превъзходство над опонента си, да наблюдава различни проявления на човешката психика, имайки възможността да се оттегли незабавно когато му дойде в повече, да се забавлява заради самото забавление, да мисли заради самото мислене, да комуникира заради самата комуникация. Много често юношата тръгва към виртуалната комуникация с нагласата да се спаси от реалността, да избяга от проблемите. Когато избира този начин на общуване за него съществува реалната опасност да изгуби ясна представа за границата между реално и виртуално.
      Юношеството е възраст, в която младият човек търси и намира своята идентичност. Избирайки виртуалния свят пред реалния, младият човек рискува да не се справи с кризата на юношеската възраст и да регресира в своето развитие. Основната характеристика за комуникацията посредством компютри е отсъствието на невербална форма на общуване. В Интернет общуването протича единствено чрез пряка размяна на думи, понятия и смисли, при това предимно в писмена и графична форма, а това поражда сериозна психологическа празнина. Хората в мрежата са принудени да изграждат голяма част от образа на другия, като се опират единствено на получената информация от негова страна. От това следва, че въображението заема важно място при общуването в Интернет. Много често, обаче въображаемата представа става причина за разочарования и загуба на оптимистични нагласи.
    Може да се направи извода, че виртуалното общуване, при което липсва невербалната форма на комуникация, стои на границата между реалността и въображението. Въпреки, че е реално и действително, общуването в Интернет е в непосредствена зависимост от въображението на участниците в него. Хората общуващи виртуално имат усещането, че техните възможности да реализират определени желания са огромни, почти неограничени.
     Характерно за Интернет е, че в него отсъства тази част от факторите, определящи идентичността. Тези фактори са устойчиви и не подлежат на промяна и манипулация. Всеки човек изгражда пред околните определен образ. Това се осъществява чрез неговите действия, поведение и характер, но включва и чисто физически белези като пол, цвят на очите, възраст и др. Липсата на визуален контакт води до липса на реална характеристика, по която даден човек да бъде еднозначно определен и за изграждането на идентичността остават единствено косвените фактори, чиято истинност не може да бъде проверена.
    За много млади хора Интернет е един нов по-добър свят с почти неограничена свобода. В него те създават мечтаната и желана идентичност за броени минути без да са положили и минимални усилия за това, бягайки от реалната среда, която е по-ограничаваща, по-дискриминираща, по-несправедлива, но по-истинска. Във виртуалното пространство правилата и нормите които истинския живот изисква не съществуват. Във Интернет има само права, но не и задължения. Тогава как един млад човек, който прекарва основната част от времето си пред компютъра ще успее да се реализира в истинският свят? Как ще се разбере, че хората са не само добри, но и лоши, че има болести, бедност, нещастие, лъжа и жестокост? Вярно е, че Интернет предлага богата вариетивност и интензивност на комуникациите, неограничена база данни, която е достъпна за всички, възможност за достигане на страници на официални организации, на група от хора, само на един човек, на хора от различни националности и с най-различни квалификации и насочености. Но също така е вярно, че в Интернет младият човек може да се изгуби в един въображаем несъществуващ свят, в който мечтите никога не могат да станат реалност. Свят, който да открадне истинският му Аз и да го превърне в една психично неуравновесена личност, в един тъжен и губещ човек.  

Но кой може да спре прогреса ? Да ,няма ги тези игри на поляните,площадките и т.нт.,но живота върви напред, а не назад.И вие психолозите трвбва да се наместите в новата обстановка, защото книжчиците Ви са доста остарели. Та, не гледате ли какво става около Вас ? Парапсихологията е навлезнала с такава сила, че вече спокойно обяснява необяснените от Вас неща. И още по, превърнала се е в наука. Обърнала е физиката надолу с главата.-------Затова спокойно можете да преименувате постинга като : Ние вече живеем във виртуален свят ! п.п. В САЩ отдавна няма пари в брой.Те работят с виртуални пари./ ако искате да платите автомобил в брой в САЩ, то веднага ще бъдете проверен от Полиция и данъчна служба за произхода на парите /.