Старостта е нашето бъдеще и като всяко бъдеще заслужава дължимото внимание. Здравословният, изпълнен с многобройни социални контакти и оптимална натовареност трудов път е предпоставка за дългогодишна физическа и психическа дееспособност. Запазването на тази кондиция пък предпоставя едно повишено чувство за благополучие и удовлетвореност от извървяния жизнен път, което от своя страна генерира енергия за нова активност и начинания.
   Животът е едно пътуване – множество влияния оформят съдържанието на това пътуване, могат да ускорят или забавят „разписанието“, могат да доведат до отклонения или да спрат пътя по който вървиме.  Много от нас си мислят: „Какво ме очаква, когато остарея?“ Обикновено има два изхода. Единият е позитивен и е свързан с особено личностно постижение, намиращ израз в помъдряването. Другият е негативен и се характеризира с враждебност и гняв към себе си и другите, към стесняващия се времеви обхват, съчетан със силно изразен страх от смъртта.
    Човек е устроен да се стреми към постигане на взаимност в различни ситуации и роли, като си създава дълбоки и автентични приятелски връзки, професионални и ежедневни отношения с непознати хора. Ангажира се с опити за свързване със света на другите и това го води до емоционално-нравствена интимност. Старае се да изгради успешна връзка с любим човек и заедно да създадат семейство и деца. Грижата и отговорността за тях не пречат да включи в собствената си идентичност хората и нещата, които истински обича.
  Човешкият живот е здравословен, когато е изпълнен с многобройни социални контакти и оптимална професионална натовареност. От друга страна не бива да се пренебрегва факта, че жизненият път на едно оптимално развитие обикновено се съпътства със загуби и упадък. Динамичната интеракция между придобивки и загуби  са общ адаптивен процес, който действа във всички фази на живота, особено през късната зрялост и старостта. Компенсацията на тези загуби става  чрез развитие на нови адаптивни компетентности за справяне с променящите се вътрешни и външни условия на живот. Например стремежът към усъвършенстване в професията, продължаващата роля на грижовен родител изпълняващ задълженията си с много любов и отговорност и осъзнаването на собствените недостатъци, ще развие възможностите за оптимално личностно израстване.
    В края на дните си човек се оттегля от досегашния си начин на работа, но това не му пречи да се пренасочи към нови форми на активност, даващи шанс за нова изява и ново осмисляне на ежедневието. Например да се ориентира към нови форми на трудова заетост. Това от своя страна ще повиши чувството му за социална значимост. Самото усещане за полезност на другите осмисля живота. Възможността за реализиране на отминали мечти и увлечения – хоби, пътувания, екскурзии т.н. са едни от нещата, които ще допринесат за пълноцеността на жизнения път. Старините могат да се осмислят от помощта, която оказваме на децата и внуците си. В един дом пълен с деца и внуци, старият човек има още какво да даде. По този начин ще избяга от характерния за старостта страх от самота и потискащото чувство, че вече не е необходим на средата, в която е прекарал по-голямата част на живота си. Навлизайки в един посвоему интересен и плодоносен период на живота си – т.нар. „трета възраст“, човек има възможността да преосмисли всичко преживяно и да предаде печалбата от личния си опит на тези, които са се родили от неговия корен.
  За себе си се надявам в края на жизнения си път да придобия мъдрост чрез която да разбера относителната природа на познанието и да приема, че собственият ми живот е трябвало да протече по начина, по който е протекъл. Знам, че прогресът ми е свързан с реадаптиране към среда, която ми предлага доста проблеми. По този начин ще бъда в съгласие с нещата и техния ред, и със своето значение. Преживявайки чувството за общност с хора от близко и далечно обкръжение ще запазя своето достойнство и начин на живот. Мъдростта ще бъде онази добродетел, чрез която ще правя зрели преценки и ще поддържам своя житейски опит, независимо от спада на телесните и умствени функции. Благодарение на мъдростта ще поддържам активен успеха от живота, като предлагам на децата и внуците си перспектива за интегрирано наследство.
   До края на дните ми мой основен постулат ще бъде, че на човек трябва да се гледа като на непрекъснато развиващо се същество. В залеза на своя живот ще остана негов диригент, който все още може да дава и получава, стараейки се да се съхраня като силна и хармонична личност, която благодарение на силната си воля генерира нови цели и планове за бъдещето.

 

В динамичното настояще мъдростта на възрастния е много спорна. Неговите компетентности, съвети, ценностна система са дискредитирани. В среда на компютърното поколение той е аутсайдер. Докато жените могат да реализират любовта си независимо от възрастта, мъжът не би могъл да осъществи компетентност и власт. Поради това контактите са с връстници, със съпругата, а животът преминава от активна в консумативна фаза- "Дал съм каквото съм дал, сега ще вземам". Прочее това съответства на настоящето консуматорско общество и пенсионерите са важна целева група на фармацевти, туроператори, психолози, търговци и шарлатани.
Говорих с популярен учен и го попитах защо не продължава да твори в областта на науката си. Отговори, че материята е много обемна и изисква много висока концентрация, сложна техника и като цяло не може вече да се справя. Може би в такъв случай е по- добре човек да гледа телевизия, отколкото да прави по две сребърни рибки на ден след като е бил национален герой(по Маркес) ;)