Постинг
01.09.2016 16:50 -
Защо мъжете и жените мислят различно?
Политическата коректност означава, че за да говорите за различния, произтичащи от половата принадлежност при интелекта, а всъщност и навсякъде другаде, трябва да сте дръзки, наивни или глупави. Много хора искат да вярват, че мъжете и жените са равни не само като потенциал, но и като умствени възможности. Според тях, дори и да съществуват дребни разлики, те не бива да се разработват или обясняват, тъй като това би довело до разногласия и сред двата пола.
Психолозите правят разграничаване между половата идентичност основана върху биологическия пол, родовата идентичност (основана върху усещането за пола), ролята на пола (очакванията относно това, как индивидите от един и същи пол би трябвало да се държат).
Всички стадии от живота са белязани от различия, произтичащи от половата принадлежност. По отношение на детството знаем, че момчетата са по-активни и прекарват повече време будни; момичетата са по-добре развити физически и по-координирани; на шестмесечна възраст те показват предпочитание към използване на дясната ръка (а момчетата – не); момичетата чуват по-добре и са по-гласовити; те осъществяват повече контакти с поглед и проявяват по-голям интерес към социалното и емоционалното стимулиране; момчетата проявяват по-голям интерес към нещата и системите.
Известно е, че през предучилищния период момчетата се интересуват най-вече от автомобилите и строителството; момичетата предпочитат играта на кукли и заниманията, свързани с изкуството и домакинството; момчетата са склонни да се боричкат, а момичетата са по-чувствителни и уседнали; момчетата проявяват тесни интереси, момичетата – по-широки, включително насочени към типично момчешки действия. Родовото отделяне (компании за игра, включващи представители на един и същ пол) е налице както при едните, така и при другите. Момчешките групировки са по-големи и се влияят повече от борбата за надмощие; момичетата играят в групи по две-три, по-сплотени са и отношенията помежду им са далеч по-любезни.
Момичетата развиват по-обширна лексика, използват по-сложни езикови конструкции, произнасят думите и четат по-добре. Момчетата са необщителни, като използват езика инструментално ( с цел да постигнат, каквото желаят); момчетата страдат от дефицит в паметта, докато при момичетата паметта изглежда отлична. Общо взето момчетата са по-силни в математическите разсъждения, в мятането на стрелички и в откриването на геометрични фигури и сложни образци и ротационни предмети. Момичетата са по-добри в запомнянето на разположенията на преместени предмети, във възпроизвеждането на истории и в задачите за прецизност, при които се изисква добра моторна координация. Според момчетата пораженията се дължат на недостатъчно положени усилия, докато момичетата считат, че собствените им несполуки са в резултат на липса на способности. Момичетата са по-предразположени да съчувстват на другите и като цяло са по-способни „да четата чужди мисли“. Момчетата са по-уязвими към печал, раздяла, майчина депресия и тъй нататък, но са склонни да отхвърлят загубата и скръбта.
Някои учени твърдят, че съществуват родови различия, които са изцяло придобити. При повечето култури мъжките индивиди са възприемани като инструментални (самоуверени, борбени, независими), а жените – като експресивни (сътрудничещи, съпричастни, подкрепящи). Но твърдението не е общовалидно. Аргументът е, че някои културни разлики може би произтичат от биологичните различия, но социалните фактори са взели надмощие над тях. Биологията не е съдба. Срещу медиите се хвърля обвинението, че са оказали силно влияние върху развитието на ролята на пола.
През последните 30-40 години възникват множество различни теории за това, как възникват половите различия. Според теорията за социалното научаване в решителните стадии от живота си децата възприемат подходящото за половата роля поведение чрез типа учене: прякото обучение, имитирането и научаването чрез наблюдение. В ролевото си поведение човешките същества могат да бъдат решително мъжествени или подчертано женствени. Или и двете (андрогинен тип), или нито едното (недиференциран тип). Дълго време се е смятало, че андрогинността е „най-добрият“ и „най-здравословният“ компромис. В наши дни тя намира израз в концепцията за „метросексуалнта личност“
Психолозите правят разграничаване между половата идентичност основана върху биологическия пол, родовата идентичност (основана върху усещането за пола), ролята на пола (очакванията относно това, как индивидите от един и същи пол би трябвало да се държат).
Всички стадии от живота са белязани от различия, произтичащи от половата принадлежност. По отношение на детството знаем, че момчетата са по-активни и прекарват повече време будни; момичетата са по-добре развити физически и по-координирани; на шестмесечна възраст те показват предпочитание към използване на дясната ръка (а момчетата – не); момичетата чуват по-добре и са по-гласовити; те осъществяват повече контакти с поглед и проявяват по-голям интерес към социалното и емоционалното стимулиране; момчетата проявяват по-голям интерес към нещата и системите.
Известно е, че през предучилищния период момчетата се интересуват най-вече от автомобилите и строителството; момичетата предпочитат играта на кукли и заниманията, свързани с изкуството и домакинството; момчетата са склонни да се боричкат, а момичетата са по-чувствителни и уседнали; момчетата проявяват тесни интереси, момичетата – по-широки, включително насочени към типично момчешки действия. Родовото отделяне (компании за игра, включващи представители на един и същ пол) е налице както при едните, така и при другите. Момчешките групировки са по-големи и се влияят повече от борбата за надмощие; момичетата играят в групи по две-три, по-сплотени са и отношенията помежду им са далеч по-любезни.
Момичетата развиват по-обширна лексика, използват по-сложни езикови конструкции, произнасят думите и четат по-добре. Момчетата са необщителни, като използват езика инструментално ( с цел да постигнат, каквото желаят); момчетата страдат от дефицит в паметта, докато при момичетата паметта изглежда отлична. Общо взето момчетата са по-силни в математическите разсъждения, в мятането на стрелички и в откриването на геометрични фигури и сложни образци и ротационни предмети. Момичетата са по-добри в запомнянето на разположенията на преместени предмети, във възпроизвеждането на истории и в задачите за прецизност, при които се изисква добра моторна координация. Според момчетата пораженията се дължат на недостатъчно положени усилия, докато момичетата считат, че собствените им несполуки са в резултат на липса на способности. Момичетата са по-предразположени да съчувстват на другите и като цяло са по-способни „да четата чужди мисли“. Момчетата са по-уязвими към печал, раздяла, майчина депресия и тъй нататък, но са склонни да отхвърлят загубата и скръбта.
Някои учени твърдят, че съществуват родови различия, които са изцяло придобити. При повечето култури мъжките индивиди са възприемани като инструментални (самоуверени, борбени, независими), а жените – като експресивни (сътрудничещи, съпричастни, подкрепящи). Но твърдението не е общовалидно. Аргументът е, че някои културни разлики може би произтичат от биологичните различия, но социалните фактори са взели надмощие над тях. Биологията не е съдба. Срещу медиите се хвърля обвинението, че са оказали силно влияние върху развитието на ролята на пола.
През последните 30-40 години възникват множество различни теории за това, как възникват половите различия. Според теорията за социалното научаване в решителните стадии от живота си децата възприемат подходящото за половата роля поведение чрез типа учене: прякото обучение, имитирането и научаването чрез наблюдение. В ролевото си поведение човешките същества могат да бъдат решително мъжествени или подчертано женствени. Или и двете (андрогинен тип), или нито едното (недиференциран тип). Дълго време се е смятало, че андрогинността е „най-добрият“ и „най-здравословният“ компромис. В наши дни тя намира израз в концепцията за „метросексуалнта личност“
Хайде да бъдем честни !
Мозъкът на жената е по-малък , факт ! Жената е с вродени животински инстинкти за самосъхранение и съхранение на плодът, факт ! Тя се води от емоции , а не от обосновки. Реакциите са и около четири пъти по-бавни от на мъжът. Тя е консуматор ,останалото е мъжка работа. Мъжът може да прави мъжката и женската работа, но жената не може и двете.Даже не знам, дали си струва да пиша повече за това, губя си времето....Вие мили жени, много добре знаете, че се заблуждавате, но така да бъде ! Живейте си спокойно и бъдете щастливи,.........че не сте родени в Арабският Свят......
цитирайМозъкът на жената е по-малък , факт ! Жената е с вродени животински инстинкти за самосъхранение и съхранение на плодът, факт ! Тя се води от емоции , а не от обосновки. Реакциите са и около четири пъти по-бавни от на мъжът. Тя е консуматор ,останалото е мъжка работа. Мъжът може да прави мъжката и женската работа, но жената не може и двете.Даже не знам, дали си струва да пиша повече за това, губя си времето....Вие мили жени, много добре знаете, че се заблуждавате, но така да бъде ! Живейте си спокойно и бъдете щастливи,.........че не сте родени в Арабският Свят......
Търсене